Големите международни компании плащат по-малко данъци, отколкото преди 10 години
Големите интернационалните компании заплащат доста по-малко налози, в сравнение с преди финансовата рецесия през 2008 година, демонстрира разбор на Financial Times. Според него напъните на държавните управления в продължение на десетилетие да понижат дефицитите и да реформират данъчните системи не са засегнали изключително корпоративния свят.
Ефективните данъчни ставки за фирмите – делът от облагите, които те би трябвало да заплащат съгласно посоченото в счетоводните им книги, са намалели с 9% след финансовата рецесия. Това се случва макар напъните в битката с агресивното отбягване на налозите.
Понижаването на корпоративните налози от държавните управления изяснява към половината от общия спад, което демонстрира, че интернационалните компании към момента изпреварват напъните за стягане на събирането на налози.
Въз основа на финансови документи от последните 25 години FT проучва налозите, платени от десетте най-големи обществени компании в света по пазарна капитализация в девет бранша. Изследвани били и налозите, платени от десетте интернационалните компании с максимален капитал в чужбина.
Резултатите демонстрират, че приносът на корпорациите към обществените финанси е намалял от 2008 година насам като % от облагите, измерван посредством главния корпоративен налог, ефикасните налози или фактически платените налози на държавните управления. Правилата, позволяващи на фирмите да отсрочват заплащането на някои налози, са довели до забележителна разлика сред ефикасните налози и фактически платените суми в дадена година.
Дългосрочната наклонност е още по-силно изразена, като ефикасните корпоративни данъчни ставки понижават с близо една трета от 2000 година насам – от 34% до 24%.
„ Бяха подхванати доста забележими дейности, само че действителността е друга. Понижаването на данъчните ставки и данъчните облекчения за интелектуална благосъстоятелност са били преобладаващи сили при корпоративните налози и това отразява трайната динамичност при конкуренцията в данъчната област “, споделя Михир Десаи, учител по финанси и право в Харвардския университет. „ Наречете го огромна подигравка или двуличие, едно от двете е “, добавя той.
От началото на финансовата рецесия междинното ниво на ефикасните налози е намаляло с към 13% за най-големите софтуерни и индустриални компании, демонстрира анализът на FT. Те на процедура са останали непроменени в здравния и потребителския бранш. Резултатите демонстрират, че дългогодишната наклонност за намаление на корпоративните налози, заложена от страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), е траяла и във времето, в което налозите за потребителите и чиновниците растяха след финансовата рецесия. От 2008 година насам страните са понижили главните си корпоративни налози с 5%, а в това време държавните управления са повишили налозите за физическите лица с 6%, сочат данни на счетоводната компания KPMG.
„ Това е развой на състезание сред държавните управления и не мисля, че той в миналото ще спре “, споделя Мишел Деверю, учител по налози за бизнеса в Оксфордския университет. Според него понижаването на главния корпоративен налог в Съединени американски щати евентуално ще провокира по-голяма конкуренция в данъчната област сред държавните управления. По-изненадващо е лимитираното влияние досега от десетгодишните желания на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Г-20 за опростяване на мрежата от национални данъчни правила, които разрешават на интернационалните компании да понижат до най-малко плащаните от тях налози.
Еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси съобщи, че страните имат свободата да дефинират лични корпоративни налози, само че добави, че е нужна интернационална данъчна промяна. „ Нека не позволяваме неточност – главната данъчна ставка не води до укриване на налози и нападателно данъчно обмисляне. Това идва от схеми, улесняващи преместването на облагите “, добави Московиси.
Политическото предпочитание за справяне с „ преместването на облагата “ става още по-неотложно на фона на осветляването на сделките за корпоративните налози от огромно приключване на данни и политически следствия на данъчните каузи на технологични компании като Apple, Гугъл и Amazon.
Документите демонстрират, че огромните софтуерни компании заплащат доста по-малко налози върху осъществената облага в чужбина, в сравнение с върху парите, извоювани вкъщи. Компаниите настояват, че заплащат всичките си налози законно и някои признават нуждата от данъчна промяна.
Национални закони за използване на проекта за деяние от 15 точки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за ограничение на агресивното отбягване на налози посредством така наречен ерозия или пренасяне на облагата стартират да влизат в действие. Деверю чака следващата година да стане ясно дали има резултат от новите ограничавания на лихвените разноски сред страните, целящи да се оправят с вътрешнофирмените заеми, употребявани постоянно за пренасяне на облагата в друга пълномощия.
Други начинания евентуално ще изискват повече време, с цел да се появят в корпоративните резултати. Разликата сред отчетите на фирмите за това какъв брой налози чакат да платят и действителните заплащания, разкрити при преводите на средства, също е повишена поради аномалии в данъчната система, които са насърчили някои американски компании да изнасят пари или облаги в чужбина през този интервал.
До края на предходната година американските компании са натрупали в чужбина близо 2,6 трлн. $, за които не са платили налози, сочат данни на Института за данъчна и икономическа политика. Съединени американски щати трансформираха данъчните си правила през декември, като постановиха еднократен налог от 15,5% на парите в чужбина на фирмите.
Страната понижи и ставката на корпоративния налог от 35% на 21%. Еднократният данък може да донесе на Вашингтон данъчни доходи за към 400 милиарда $, само че също по този начин ще спести на фирмите до 500 милиарда $ спрямо главния корпоративен налог, който е бил в действие при извличането на облагата, сочат изчисленията на FT.
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Виктория Тошкова
Ефективните данъчни ставки за фирмите – делът от облагите, които те би трябвало да заплащат съгласно посоченото в счетоводните им книги, са намалели с 9% след финансовата рецесия. Това се случва макар напъните в битката с агресивното отбягване на налозите.
Понижаването на корпоративните налози от държавните управления изяснява към половината от общия спад, което демонстрира, че интернационалните компании към момента изпреварват напъните за стягане на събирането на налози.
Въз основа на финансови документи от последните 25 години FT проучва налозите, платени от десетте най-големи обществени компании в света по пазарна капитализация в девет бранша. Изследвани били и налозите, платени от десетте интернационалните компании с максимален капитал в чужбина.
Резултатите демонстрират, че приносът на корпорациите към обществените финанси е намалял от 2008 година насам като % от облагите, измерван посредством главния корпоративен налог, ефикасните налози или фактически платените налози на държавните управления. Правилата, позволяващи на фирмите да отсрочват заплащането на някои налози, са довели до забележителна разлика сред ефикасните налози и фактически платените суми в дадена година.
Дългосрочната наклонност е още по-силно изразена, като ефикасните корпоративни данъчни ставки понижават с близо една трета от 2000 година насам – от 34% до 24%.
„ Бяха подхванати доста забележими дейности, само че действителността е друга. Понижаването на данъчните ставки и данъчните облекчения за интелектуална благосъстоятелност са били преобладаващи сили при корпоративните налози и това отразява трайната динамичност при конкуренцията в данъчната област “, споделя Михир Десаи, учител по финанси и право в Харвардския университет. „ Наречете го огромна подигравка или двуличие, едно от двете е “, добавя той.
От началото на финансовата рецесия междинното ниво на ефикасните налози е намаляло с към 13% за най-големите софтуерни и индустриални компании, демонстрира анализът на FT. Те на процедура са останали непроменени в здравния и потребителския бранш. Резултатите демонстрират, че дългогодишната наклонност за намаление на корпоративните налози, заложена от страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), е траяла и във времето, в което налозите за потребителите и чиновниците растяха след финансовата рецесия. От 2008 година насам страните са понижили главните си корпоративни налози с 5%, а в това време държавните управления са повишили налозите за физическите лица с 6%, сочат данни на счетоводната компания KPMG.
„ Това е развой на състезание сред държавните управления и не мисля, че той в миналото ще спре “, споделя Мишел Деверю, учител по налози за бизнеса в Оксфордския университет. Според него понижаването на главния корпоративен налог в Съединени американски щати евентуално ще провокира по-голяма конкуренция в данъчната област сред държавните управления. По-изненадващо е лимитираното влияние досега от десетгодишните желания на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Г-20 за опростяване на мрежата от национални данъчни правила, които разрешават на интернационалните компании да понижат до най-малко плащаните от тях налози.
Еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси съобщи, че страните имат свободата да дефинират лични корпоративни налози, само че добави, че е нужна интернационална данъчна промяна. „ Нека не позволяваме неточност – главната данъчна ставка не води до укриване на налози и нападателно данъчно обмисляне. Това идва от схеми, улесняващи преместването на облагите “, добави Московиси.
Политическото предпочитание за справяне с „ преместването на облагата “ става още по-неотложно на фона на осветляването на сделките за корпоративните налози от огромно приключване на данни и политически следствия на данъчните каузи на технологични компании като Apple, Гугъл и Amazon.
Документите демонстрират, че огромните софтуерни компании заплащат доста по-малко налози върху осъществената облага в чужбина, в сравнение с върху парите, извоювани вкъщи. Компаниите настояват, че заплащат всичките си налози законно и някои признават нуждата от данъчна промяна.
Национални закони за използване на проекта за деяние от 15 точки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за ограничение на агресивното отбягване на налози посредством така наречен ерозия или пренасяне на облагата стартират да влизат в действие. Деверю чака следващата година да стане ясно дали има резултат от новите ограничавания на лихвените разноски сред страните, целящи да се оправят с вътрешнофирмените заеми, употребявани постоянно за пренасяне на облагата в друга пълномощия.
Други начинания евентуално ще изискват повече време, с цел да се появят в корпоративните резултати. Разликата сред отчетите на фирмите за това какъв брой налози чакат да платят и действителните заплащания, разкрити при преводите на средства, също е повишена поради аномалии в данъчната система, които са насърчили някои американски компании да изнасят пари или облаги в чужбина през този интервал.
До края на предходната година американските компании са натрупали в чужбина близо 2,6 трлн. $, за които не са платили налози, сочат данни на Института за данъчна и икономическа политика. Съединени американски щати трансформираха данъчните си правила през декември, като постановиха еднократен налог от 15,5% на парите в чужбина на фирмите.
Страната понижи и ставката на корпоративния налог от 35% на 21%. Еднократният данък може да донесе на Вашингтон данъчни доходи за към 400 милиарда $, само че също по този начин ще спести на фирмите до 500 милиарда $ спрямо главния корпоративен налог, който е бил в действие при извличането на облагата, сочат изчисленията на FT.
По публикацията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ